„ИМПРОВИЗАЦИЯ”
Борис Леонидович Пастернак (1890-1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИМПРОВИЗАЦИЯ
Аз ято клавиши хранех така
под шум на криле, на плясък и гракот.
Застанал на пръсти, протегнах ръка,
нощта под ръкава се триеше в лакът.
И бе тъмнина. Бе езерен свят
с вълни, развилняни от птиците ловки,
дошли да убиват, а не да умрат,
с кресливите, черните, здравите човки.
Бе някакъв вир. И бе тъмнина.
В гърнета среднощни катрани пламтяха.
На лодката дъното бе от вълна
оглозгано. Птиците с яд се гризяха.
В гръкляна на бент е сумракът излят
и птичето още е гладно и сиво,
гласят хищно самките, не да умрат,
кресливо рулади сред гърлото криво.
* Рулади – пасажи във вокалното изпълнение с бързо преливане на ниски и високи тонове.
Ударения
ИМПРОВИЗАЦИЯ
Аз я́то клави́ши хра́нех така́
под шу́м на криле́, на пля́сък и гра́кот.
Заста́нал на пръ́сти, проте́гнах ръка́,
ноштта́ под ръка́ва се три́еше в ла́кът.
И бе́ тъмнина́. Бе е́зерен свя́т
с вълни́, развилня́ни от пти́ците ло́вки,
дошли́ да уби́ват, а не́ да умра́т,
с кресли́вите, че́рните, здра́вите чо́вки.
Бе ня́какъв ви́р. И бе́ тъмнина́.
В гърне́та средно́штни катра́ни пламтя́ха.
На ло́дката дъ́ното бе от вълна́
огло́згано. Пти́ците с я́д се гризя́ха.
В гръкля́на на бе́нт е сумра́кът изля́т
и пти́чето о́ште е гла́дно и си́во,
глася́т хи́штно са́мките, не́ да умра́т,
кресли́во рула́ди сред гъ́рлото кри́во.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Пастернак
ИМПРОВИЗАЦИЯ
Я клавишей стаю кормил с руки
Под хлопанье крыльев, плеск и клекот.
Я вытянул руки, я встал на носки,
Рукав завернулся, ночь терлась о локоть.
И было темно. И это был пруд
И волны. – И птиц из породы люблю вас,
Казалось, скорей умертвят, чем умрут
Крикливые, черные, крепкие клювы.
И это был пруд. И было темно.
Пылали кубышки с полуночным дегтем.
И было волною обглодано дно
У лодки. И грызлися птицы у локтя.
И ночь полоскалась в гортанях запруд,
Казалось, покамест птенец не накормлен,
И самки скорей умертвят, чем умрут
Рулады в крикливом, искривленном горле.
1915 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Борис Пастернак (Борис Леонидович Пастернак) е роден на 29 януари/10 февруари 1890 г. в Москва. На Запад е известен с трагичния си роман за Съветска Русия „Доктор Живаго“ (1957 г.), а в Русия е по-известен като поет. Първата си поетична книга „Близнец в тучах” публикува през 1914 г., а през 1917 г. излиза книгата му „Сестра моя жизнь“, смятана за най-влиятелната стихосбирка на руски език през ХХ век. Стилът му е модернистичен и многоцветен. През следващите години пише и публикува поезия и проза, но не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Превежда Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Гьоте („Фауст“), Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Верлен и др. След като написва романа „Доктор Живаго“, цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата и той успява да я изпрати и издаде през 1957 г. в Италия. Това предизвиква репресии срещу него, продължили до края на живота му. През 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.